Каква е динамиката на пазара на кадри за логистиката у нас? Какви са изискванията на компаниите към подготовката и „отдадеността“ на бъдещите специалисти по логистика и управление на веригите на доставки? Какво от своя страна изискват и могат да предложат студентите и техните преподаватели? Кои са новите концепции за развитие на организационните структури и управление на кадрите?

 

„Идват изключително трудни времена за образованието и бизнеса в България. Не заради икономическите условия, а заради демографската криза у нас и в Европа. България ще изпитва глад за кадри – от коминочистач до мениджър на високо ниво. Българското висше образование съвсем скоро ще влезе в жестока криза за кандидат-студенти, които няма да може да намери на вътрешния пазар. Време е правилата, по които бизнесът работи, под една или друга форма да бъдат въведени в академичното образование.“ Думите са на адвокат Калин Костов, консултант към Съвета на ректорите в УНСС, изказани по време на откриването на III научна и бизнес конференция по логистика и управление на веригата на доставките. Каква е картината на пазара на труда?

Справка в една от най-използваните платформи за публикуване на обяви за работа jobs.bg показва, че свободните работни места в категория логистика/спедиция за ноември са близо 2170, като 1010 от тях са на компании в София. Отделно обявите за специалисти в морския и речния транспорт в страната за същия месец са малко над 100. Въпреки „неспирния“ глад за специалисти статистиката показва, че тенденцията за обявяване на нови свободни позиции в посочените категории е по-скоро низходяща. След постигнатия пик през август 2021 г., когато са регистрирани близо 4240 обяви за логистици и спедитори, за януари 2023 г. броят им спада до 1195 позиции. Върховата точка за тази година е през май с 2600 незаети места на пазара. При търсене на свободни позиции в платформата LinkedIn при ключова дума Supply Chain на разположение на кандидатите са 940 обяви (за ноември) от компании в България, a за Freight Forwarding – 160. Поглеждаме към статистиките на УНСС, за да разберем какъв е приносът на академичната организация за „производството“ на кадри в логистиката.

100 студенти за година

От 1994 г., когато завършва първият випуск студенти, до настоящия момент, т.е. за период от близо 20 години, различните форми и степени на обучение на специалност „Стопанска логистика“ са завършили общо около 1100 студенти. През последните години в тази специалност, която през 2016 г. се преименува на „Бизнес логистика“, се приемат средногодишно около 70 студенти в бакалавърска степен и 25–30 студенти в магистърска степен. От УНСС наблюдават тенденция към увеличаване на приема за магистри. От ръководството на катедрата посочват още, че „професията е една от най-високоплатените“, а завършилите кадри често стигат до най-високите позиции. От студентската скамейка до кариерните върхове обаче те преминават през много филтри. Най-важните от тях бяха откроени в дискусия в рамките на конференцията, в която взеха участие утвърдени професионалисти от индустрията и преподаватели от катедра „Логистика и вериги на доставките“ в УНСС. Тя даде повече яснота на студентите за бариерите и предпоставките за професионален скок в логистиката и управлението на веригите на доставки. Мениджърите споделиха и своя опит при подбора на персонал.

Стратегии за устойчивост на срив

Важни тенденции при организирането на хора и процеси в логистиката и веригата на доставки открои по време на форума Елиза Бакърджиева, старши директор Управление на материали и логистика в авиацията в Луфтханза Техник София (за компанията в България работят над 1300 служители). Ето на какво акцентира тя: „Променяме начина си на работа – все повече говорим за крос-функционални екипи. За екипи, които са максимално овластени да вземат бързи решения. Бягаме от йерархичните структури във вида, в който ги познавахме. Екипите могат самостоятелно да вземат решения на базата на своите компетенции и информацията, с която разполагат. Изграждаме култура на лидерство, независимо на каква позиция са служителите“.  Елиза Бакърджиева подчерта, че ковид кризата е станала катализатор на проактивността на компанията да бъде подготвена за т.нар. дигитално бъдеще. Много от промените са свързани с трансформация на моделите при планирането на доставки и логистика. Луфтханза Техник все повече се ориентира към „смесена“ организационна структура, която да гарантира, че компанията е „близо до клиента“. „От пълна централизация вървим в посока глобални структури. Променяме и процесите, свързани с управление на риска и т.нар. устойчивост на срив (Supply Chain Resilience). Все повече подсигуряваме структурата си от гледна точка на доставчиците, за да предотвратим евентуални дефицити“, коментира още Елиза Бакърджиева.

Цялата статия четете в брой 10 на списание ЛОГИСТИКА – на хартия и онлайн.