За гласуването през 1982 г. към журито на IToY са добавени още двама съдии – от Финландия и Швейцария, с което членовете на журито от западноевропейски държави достига 12.

Краткият списък на претендентите е съставен на изложението във Франкфурт през 1981 г. Cargo постига убедителна победа като събира 50 гласа срещу 34 за GPR 2-Series на Scania и 31 за турбоверсиите на Mercedes-Benz 19.33 и 19.38.

Ford Motor Company получава трофея на изложението в Женева на 21 януари 1982 г.

Cargo е първото превозно средство, което печели наградата за цяла моделна гама. Като забележително постижение на инженерна координация в навечерието на Нова година 1980 г. Е прекратено производството на цялата серия D, за да бъде заменена от Cargo моделите, които са в диапазона от 6 до 28,5 тона.

Ford D Series е труден за наследяване модел, тъй като от 1977 г. е пазарен лидер във Великобритания с над 540 000 произведени бройки, но въпреки това Ford инвестира 150 милиона паунда в създаването на Cargo. Разработката му започва още през 1976 г. под кодовото име Delta, но то е сменено на Cargo, когато Dennis избира обозначението Delta за своя 16-тонен модел.

Особен интерес за съдиите представлява фактът, че Cargo още от самото начало е разработен практически отделно за всеки европейски пазар, като в първоначалната програма са включени 2,3-метрови модели за Швейцария, високопроизводителни варианти за Норвегия и добре оборудвани версии, предназначени за Германия.

Голямо впечатление прави и разнообразието на гамата Cargo, въпреки че гъвкавостта на шасито от високоякостна легирана стомана, което изисква сложни предни монтажи на каросерията, е характеристика, към която някои транспортни оператори и инспектори от транспортното министерство се отнасят с известно подозрение.

Много модерният дизайн на кабината, малкият радиус на завой, качеството на возене, стабилността и управляемостта, както и добрата обслужваемост, също работят в полза на Cargo, както и намаленото планирано време на престой. Най-популярният аспект сред съдиите обаче е начинът, по който широкият набор от опции за спецификации в модулната система може ефективно да създаде идеалното превозно средство за всеки превозвач.

При пускането си на пазара Cargo се задвижва от собствената серия двигатели Dorset на Ford, включваща атмосферен 4-цилиндров двигател, както и редови 6-цилиндрови двигатели с работен обем 6 и 6,2 литра, а върхът на гамата е 6-литров турбодвигател с мощност 150 к.с. Тези двигатели са пренесени от D серията като са основно преработени през 1979 г. За по-тежките камиони се предлагат Perkins V8.540 или Cummins V8.504, с мощност, съответно 180 к.с. и 186 к.с.

В рамките на една година след представянето му Cargo получава новата серия двигатели Ford Dover, които запазват диаметъра и хода на цилиндрите на своите предшественици, но предлагат повече мощност и по-добър разход на гориво благодарение на по-високото налягане на впръскване, по-големите портове и новите колектори, наред с другите подобрения.

През пролетта на 1982 г. е добавен 32-тонен вариант с V6 двигател Deutz, а Cargo получава „нов живот“ с въвеждането на 10-литровите двигатели на Cummins през 1985 г. Но подобно на Leyland Roadtrain преди него, Cargo е пуснат по време на слабо търсене на вътрешния пазар и никога не успява да реализира напълно търговския си потенциал, преди да бъде постепенно изведен от производство, след като Iveco придобива европейския бизнес с камиони на Ford.