Моделът Volvo F86 е много „висока топка“ за наследниците му, но F7 се представя забележително добре и успешно завършва обновяването на цялата гама камиони на Volvo, което започва 5 години по-рано със N серията.

За определянето на победителя през 1979 година, журито е попълнено с представители на Белгия, Норвегия и Швеция. Така националното представителство се увеличава до 7 държави от Северна и Западна Европа. Критериите за оценяване обхващат дизайн, инженерно пълнение, външен вид, възможност за обслужване, разходи за ремонт, експлоатационни разходи, сервизна поддръжка и работен капацитет. Volvo F7 се утвърждава като категоричен победител. Критерият за 18-месечен квалификационен период означава, че и F10 от 1977 година все още отговаря на условията за участие, и този камион отново заема второ място, след като през 1978 година е изпреварен на финалната права от MAN.

F7 е първият „Международен камион на годината“, който печели с цялостна гама превозни средства, а не с отделен модел или версия. Въпреки че гамата включва шаси кабини с 2, 3 и 4 оси, и влекачи с 2 оси в диапазон от 16 до 36 тона, тук са предвидени само 2 опции за двигател, кабина и скоростна кутия, което е типично за производствените програми от онова време.

F7 представлява образцов пример за развитие на компоненти – неговата трансмисия, шаси и кабина са доразработки на по-ранни, вече доказали се компоненти. Двигателят TD 70 с работен обем 6,7 литра запазва диаметъра на цилиндъра и хода на буталото на TD 70E от модела F86, но получава бутала с маслено охлаждане, маслена помпа с по-голям дебит и подобрен дизайн на цилиндровата глава, за да се превърне в TD 70G с мощност 202 конски сили. TD 70F използва междинно охлаждане въздух-въздух, за да развие 224 конски сили.

Трансмисията е осигурена от 8-степенната синхронизирана скоростна кутия R52 с промяна на обхвата, която използва в по-голяма степен ролкови лагери за по-дълъг експлоатационен живот, за сметка на сачмените лагери, използвани в R51 на F86. По-голямата скоростна кутия R62 е стандартна при 8-колесните модели с двойно задвижване, допълнена с опция за 16-степенна скоростна кутия със сплитер. Задните мостове също са развитие на по-ранни разработки и се споделят с модела F10.

Кабината на F7 е ъпгрейд на модела „Club of Four“, като споделя задните и страничните панели с разширения дизайн Club на Renault,  много добре оборудвана е, в традиционния за Volvo стил, със стилен кафяв мокет и текстилен интериор на седалките. Предлагана като къса дневна кабина или като по-дълга „кабина за почивка“, тя се смята за доста просторна в рамките на своите все пак ограничени размери.

Интересното е, че F7 се харесва на представители на журито от държави, които имат предпочитания към различни сегменти – от високопроизводителен дистрибуционен камион в Скандинавия, до 36-тонен камион за по-дълги превози в Нидерландия. Предпочитанията на Великобритания към самосвали с конфигурация 6×4 и 8-колесни камиони водят до разботването на тези модели в завода в Ървайн като част от програмата на Volvo, а не като допълнение към нея.

F7 се оказва изключително успешен във Великобритания и дори през 1983 година се появява като 38-тонен модел с двигател TD 70FS с мощност 243 конски сили. Към момента на замяната му с новата серия FL през 1985 година, F7 все още осигурява над една трета от общите продажби на Volvo във Великобритания, без каквито и да било значителни надграждания или фейслифт.