MAN все още е сравнително ново име на британския пазар, когато моделът 280 е обявен за „Международен камион на годината“ (Truck of the Year) за 1978 г. Версията 16.232 с атмосферен двигател се предлага от 1974 г., но подобренията в дизайна, направени при новия модел, привличат вниманието и високата оценка на журито.

За излъчването на втория победител Пат Кенет вече използва международна експертиза и мнения, като включва в оценяването технически експерти от Нидерландия, Дания и двама от Германия. Самият Кенет е в ролята на председател на журито. По това време тези четири държави държат дял от 70% от автомобилните товарни превози в Европейската икономическа общност.

Критериите за оценяване също са допълнително прецизирани, така че да се допускат само нови модели, налични на пазара през предходните 18 месеца. Те получават точки въз основа на експлоатационни показатели, инженерно съвършенство и цена.

Така през януари 1978 г. MAN 280 е обявен за победител за съответната година с 29 точки. За някой може би изненадващо, моделът побеждава новата серия Volvo F10/F12 с разлика от 2 точки. Кабината на Volvo получава висока оценка, но камионът като цяло е определен като „свръхинженерен за много потребители“, което позволява на MAN да заеме първото място с определението: „Практична формула, даваща висока надеждност и голяма оперативна ефективност.“

Без съмнение, в дизайна на MAN е вложена много мисъл. Новият двигател D.2566MTF е ъпгрейт с турбокомпресор на съществуващия 11,4-литров редови шестцилиндров двигател, с по-дълъг ход и с нов колянов вал. Двигателят с мощност 280 к.с. е ограничен до 2200 об/мин и запазва сферичната горивна камера на MAN – M-System, но с нови бутала с маслено охлаждане и с подобрени всмукателни канали и циркулация на водата за охлаждане.

През 1977 г. около една трета от всички камиони MAN и половината от влекачите на MAN са оборудвани с двигателя 280, като новият модел получава прякора „шепнещият камион“ заради безшумната си работа.

13-степенната скоростна кутия Fuller Roadranger с лост на кормилната колона е избрана като оптимална трансмисия за новия двигател, но на пазарите, които отхвърлят версиите с постоянно зацепване на предавките, се предлага и вариант на ZF. Задният мост с планетарни главини на MAN е стандартното оборудване с предавателни числа 4.64, 5.22, 5.94 или 6.73, като за работна употреба най-често се срещат последните две. Британската версия на камиона е 16.280 с 11-тонен заден мост, докато при европейския вариант 19.280 е предвиден 13-тонен мост, като той се предлага и с изцяло въздушно окачване.

Забележително за „камиона на годината“ е, че проектираната от Saviem кабина през 1978 г. вече е на повече от десет години. Но като доказателство за изпреварилия времето си дизайн, дори в края на 70-те тя все още предлага отлично работно място, с много добро качество на интериорната изработка. Инженерите на MAN преработват арматурното табло за оптимална видимост.

Разбира се, нито един камион не е съвършен. Тест на списание CM от 1977 г., макар и като цяло с много положителни отзиви, установява, че 16.280 дава висок разход при движение с частично натоварване при 40 мили в час (около 64 км/ч), затова е по-подходящ за дистрибуция на тежки товари по магистрали.