Повече от 60 експерти от Централна и Източна Европа взеха участие във форума, който беше открит от Ангел Забуртов, генерален директор на ДП „Пристанищна инфраструктура“ (ДППИ), и Вернер Прахерсторфер, директор на отдел „Транспорт“ от Регионалното правителство на Долна Австрия.

По-добро сътрудничество
Организатори на конференцията са Регионалното правителство на Долна Австрия – водещ партньор на проекта, ДП „Пристанищна инфраструктура“ – домакин на конференцията и партньор по проекта, и ТИНА Виена, партньор по проекта. Той е финансиран по Програмата за транснационално сътрудничество „Дунав“ 2014 – 2020. Партньори по проекта от българска страна са ДППИ и общините Варна и Бургас.
Реализирането на проекта има за цел да подобри и засили сътрудничеството между дунавските и черноморските пристанища, пристанищните власти, публичните органи, университети, предприятия, спедитори и други заинтересовани страни. Това ще повиши и привлекателността на региона на Дунав и Черно море по отношение на морския и вътрешноводния транспорт. Целта е регионът да се превърне в „портал“, свързващ Централна Европа и Черно море с Каспийския регион и Далечния изток.
Както подчерта Кристиан Поп от Регионалното правителство на Долна Австрия, целта на проекта е да се преодолеят някои от тесните места в сътрудничеството по река Дунав, като това ще подобри икономическия ръст и заетостта в региона на дунавските държави. Той направи преглед на постигнатото по Дунавската стратегия и акцентира върху необходимостта от свързаност на пристанищата с пътната и железопътната инфраструктура, като там може да се направи още много.

Свързаност
На форума беше подчертана ролята на западните черноморски пристанища от България, Румъния и Украйна като важни логистични точки към страните от ЕС. Специално за България беше наблегнато на необходимостта от развитие на пристанище Русе и свързаността му с пристанище Варна. Може много да се направи за подобряване на пътя и жп линията между двата града.
Бюджетът на този проект е малък – 2,2 млн. евро, но ключова негова цел е кооперирането на дунавските и черноморските пристанища, така че да се подобри тяхната работа. Необходимо е да се направи световен бранд за разпознаване на пристанищата по Дунавския регион, подчерта Кристина Нарвал от Verracon, един от водещите партньори по проекта.
Според Ото Швейц, председател на работна група „Транспорт“ в работната група за Дунавския регион, основните слабости пред развитието на дунавското сътрудничество са свързани с инфраструктурата – не само на пристанищата, но и довеждащата към тях. Единодушна беше позицията, че интермодалността в портовете трябва да се развие бързо, за да даде тласък на движението на стоки.
Миряна Кранич от сръбската автономна провинция Войводина изтъкна друго предизвикателство – изглаждането на тесните места в дунавското сътрудничество е в хармонизацията на законите на дунавските страни.