Стефан Станойков, председател на Управителния съвет на Българската асоциация на корабните брокери и агенти (БАКБА) в специално интервю за списание ЛОГИСТИКА.
Как българските пристанища ще се превърнат в ключови логистични центрове за връзка между Европа, Азия и Близкия Изток? Какви са тенденциите в развитието на морския бизнес у нас? Как форсмажорните обстоятелства в световната търговия влияят на дейността на нашите пристанища. По тези и по други въпроси разговаряме със Стефан Станойков, председател на Управителния съвет на Българската асоциация на корабните брокери и агенти (БАКБА)
– Г-н Станойков, какви са икономически перспективи за развитие на морския бизнес у нас?
– Икономическите перспективи за развитие на морския бизнес в България са обещаващи, предвид стратегическото географско разположение на страната и нарастващото значение на черноморски регион в глобалната търговия като цяло. Има няколко ключови аспекти, които оформят потенциала на сектора. Първият е, че България има възможност да се превърне в голям логистичен хъб. Черноморските ни пристанища Варна и Бургас могат да се развият като ключови логистични центрове за връзка между Европа, Азия и Близкия Изток. Като цяло глобалната интеграция и международните партньорства, които са ключови за развитието на морския бизнес в България, изпитват необходимост от свързане с транспортни и търговски вериги. Инвестициите в модернизацията на пристанищната инфраструктура могат да подобят конкурентоспособността на страната.
Морският бизнес в България е интегриран в важни транспортни коридори, като Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), която свързва Европа с Азия и Близкия изток. Развитието на тези коридори ще подобри икономическата свързаност на страната, като страната ни ще може да се позиционира като стратегически хъб, предоставящ логистична свързаност.
Свързването на морските пристанища с железопътни и шосейни мрежи ще стимулира икономическата активност и ще улесни търговията с Европа и съседните региони. Трябва да се развият и транспортните връзки, които свързват Черно море с Дунав и централна Европа. Това би увеличило обема на товарите, преминаващи през страната.
Друга перспектива за развитие е увеличаването на международната търговия през българските предстанища, особено на ключовите стоки, които обикновено изнасяме като зърно, метали, генерални товари и др. Това би подобрило позициите на страната ни в глобалните вериги на доставки. Също така може да се работи и за увеличаване на обема на транзитните стоки.
Създаването на нови свободни икономически зони и логистични хъбове ще стимулира трансграничната търговия и ще привлече чужди инвеститори.
– Какво хубаво се случва в българските пристанища през последните години?
– В момента, в пристанищата във Варна и Бургас се реализират проекти по модернизация на съоръженията с цел подобряване на ефективността и конкурентноспособността. Във Варна се работи по разширяването на капацитета на терминалите за обработка на зърнени товари, като се модернизират мощностите и оборудването и се изграждат складове. Предвижда се въвеждането на нова терминална операционна система за модернизиране на контейнерния терминал с цел ускоряване обработката на контейнерите.
В Бургас също се наблюдават редица положителни промени, свързани с изграждането на нови кейове и модернизация на пристанищните мощности.
И в двете ни черноморски пристанища се работи по увеличаване на пределните дълбочини. Има лек ръст в обработката на някои видове товари, предимно контейнерите. Това е радващ фактор на фона на геополитическата обстановка край нас.
Друго хубаво, което се случва в българските пристанища е, че лека полека започва дигитализация на услугите в тях. До средата на следващата година във всички наши пристанища на Черно море трябва да заработи програмата Port Community Systems (PCS). Специално във Варна и Бургас, дейностите по интегрирането на тази платформа са доста напреднали. Работи се и в дунавските пристанища. PCS дава възможност за цифровизиран обмен на информация между клиенти, терминали, спедитори и агенти. Чрез нея може да се проследява и количествата стоки, влизащи и излизащи от пристанището, сухопътните превозни средства, които минават през него и пр. Всичко това става чрез една платформа, която е свързана със софтуерите на терминалните оператори. На някои места тя ще се интегрира директно.
Какво още каза Стефан Станойков четете в бр. 1/2025г. на списание ЛОГИСТИКА.