На уебинар, организиран от кредитната застрахователна компания Coface, беше направен задълбочен анализ на влиянието на търговските войни, инициирани от администрацията на Доналд Тръмп, върху глобалната търговия и специфичното отражение върху икономиките на Централна и Източна Европа (ЦИЕ). 

Икономическият контекст в Централна и Източна Европа 

В началото на дискусията Матеуш Дадей, икономист, който се фокусира върху макроикономиката, финансите и анализите на данни, отбеляза, че 2024 г. е била особено благоприятна за региона на ЦИЕ. Икономическият растеж е бил стимулиран от възстановяването на частното потребление, вследствие на значителния процес на дезинфлация в Европа. Средната инфлация в региона е спаднала от около 11% през 2023 г. до приблизително 4% през 2024 г., което значително е подобрило покупателната способност на домакинствата. Ръстът на номиналните заплати, съчетан със спада на инфлацията, е допринесъл за съществен ръст на БВП в региона. Като едни от най-големите „победители“ в постпандемичния период бяха откроени Хърватия, Сърбия и Полша. Растежът на Хърватия е обусловен от притока на средства от фондовете на ЕС, докато икономиката на Сърбия се възползва от процеса на сближаване с по-развитите страни. От друга страна Чехия и Австрия бяха посочени като страни, чийто растеж е бил ограничен от забавянето на германската икономика и предизвикателствата пред конкурентоспособността. Въпреки това прогнозите за следващата година са за ускоряване на икономическия растеж в почти всички страни от региона, основно движен от публичните инвестиции, свързани с усвояването на европейски фондове. Очакванията са Полша, Сърбия и Хърватия да запазят позициите си на водещи икономики в региона. 

Влиянието на търговските войни на Тръмп 

Основен акцент в уебинара беше поставен върху въздействието на търговските войни, инициирани от Доналд Тръмп, върху международната търговия. Средният размер на митата достигa 36%, равнище, невиждано в историята на глобализирания свят. “Макар че първоначалният шок доведе до сътресения на финансовите пазари и обществен натиск, което принуди Тръмп да намали митата под 30%, впоследствие те отново бяха увеличени, достигайки 17%”, коментира още Матеуш Дадей.  

Анализът на структурата на митата показва, че освен секторните тарифи върху стомана, алуминий и автомобили, съществуват и реципрочни мита, например 10% върху вноса от Европейския съюз. Важно е да се отбележи, че някои сектори, като фармацевтичният и полупроводниковият, засега са освободени от тези мита, но съществува възможност те да бъдат въведени в бъдеще. Експертите подчертаха, че настоящите нива на митата доближават ситуацията от междувоенния период, но с ключовата разлика, че съвременният свят е много по-глобализиран и икономиката на САЩ е много по-отворена. Това прави въздействието на търговските войни по-бързо и по-силно, като се очаква те да доведат до пренареждане на международните търговски потоци и забавяне на глобалния икономически растеж. 

Реакцията на корпоративния сектор в САЩ на търговските войни е показателна за несигурността, която те пораждат. „Американските компании започнаха да увеличават вноса, особено от Китай, в опит да се защитят от евентуални бъдещи увеличения на митата. Този феномен допринесе за ръста на вноса, отчетен в данните за БВП на САЩ за първото тримесечие на 2025 г., и оказа негативно влияние върху растежа на БВП“, коментират oще от Coface. 

Непредвидимите и често неясни решения на Доналд Тръмп създават висока степен на несигурност, не само сред икономическите агенти, но и сред политиците, които се затрудняват да определят целите на търговската политика на САЩ. Тази несигурност се измерва и чрез анализ на новинарските публикации, където се наблюдава рязък скок в употребата на думата „несигурен“. 

Последиците от тази несигурност се усещат в цялата икономика. Наблюдава се спад в потребителските нагласи в страните от ЦИЕ от началото на 2025 г. насам, което води до отлагане на големи покупки като автомобили и жилища. Корпоративният сектор също е засегнат, като компаниите отлагат дългосрочни инвестиции поради непредсказуемостта на търговската среда. 

Въздействие върху Централна и Източна Европа 

Регионът е силно зависим от търговията с Германия, която от своя страна е важен търговски партньор на САЩ. Затова, за да се анализира реалната степен на изложеност на страните от ЦИЕ, е необходимо да се отчете не само директната търговия със САЩ, но и косвените канали, като например търговията през Германия. 

Анализът на добавената стойност, която се генерира в страните от ЦИЕ и достига до крайното търсене в САЩ, показва значителни различия между отделните държави и сектори. Автомобилният сектор, който е обект на 25% мита, е особено уязвим. Австрия, Унгария и Словакия са сред страните, чиято автомобилна индустрия е силно зависима от търсенето в САЩ. От друга страна, Румъния, Чехия, България и Полша са по-малко зависими от американския пазар, което се дължи на по-големите им вътрешни пазари. Естония, въпреки че икономиката ѝ е зависима от търговията, е по-слабо засегната поради малкия дял на автомобилния сектор. 

Словения и Хърватия се отличават с високата зависимост на износа си от фармацевтичния сектор, който засега е освободен от мита. Въпреки това, съществува риск от въвеждане на мита и върху фармацевтичните продукти, тъй като търсенето на лекарства е по-малко чувствително към ценови промени, което прави митата по-неефективен инструмент за намаляване на търговския дефицит. 

Анализът на изложеността на отделните продукти на пазара в САЩ показва, че някои сектори, като производството на електрически машини и електроника, са особено уязвими. 

Отговорът на Европейския съюз 

Участниците в уебинара обсъдиха и реакцията на Европейския съюз на търговските действия на САЩ. Позицията на Европейската комисия беше определена като предпазлива и разумна, като се предпочитат преговорите и целенасочените ответни мерки пред мащабно пренареждане на глобалната търговия. ЕС се стреми да налага мита върху продукти, които могат лесно да бъдат заменени от местно производство, като например соята. 

Като важен ефект за ЦИЕ беше посочено пренасочването на китайския износ към европейския пазар. Въпреки че митата на САЩ върху китайските стоки намаляха, те остават значително по-високи от тези на ЕС. Това води до приток на евтини китайски стоки към Европа, включително и към страните от ЦИЕ.