Какви са тенденциите в развитието на съвременната роботика? На какво се дължи бурното развитие на роботизацията в света през последните години? Как се променя отношението на българските компаниите към използването на роботизирани решения? Ще замени ли хуманоидният робот човека в производствените цехове и склада? По тези и по други въпроси разговаряме с Иво Трайков, консултант Роботи в KUKA Robotics.

– Г-н Трайков, KUKA е един от големите съвременни производители на роботи в света и познато име на българския пазар. По ваши наблюдения как се отнасят българските предприемачи към роботиката?

– Наблюденията на KUKA на българския пазар показват, че отношението на предприемачите към роботиката е претърпяло значителна трансформация през последните години. Докато преди мнозина са гледали на роботиката като на скъпо и сложно решение, подходящо предимно за големи международни компании, днес тя все повече се разглежда като стратегически инструмент за повишаване на конкурентоспособността.

Един от ключовите двигатели на нарастващия интерес към роботите е недостигът на работна ръка, който става все по-забележим в България, особено в производството и логистиката. Компаниите се затрудняват да намерят достатъчен брой квалифицирани работници, което прави роботиката не само въпрос на ефективност, но в много случаи и предпоставка за устойчиви операции.

В същото време българските компании работят във все по-конкурентна международна среда. Много предприятия са интегрирани в глобалните вериги за създаване на стойност като доставчици. Това важи особено в автомобилната и електронната промишленост, където високото и постоянно качество, и кратките срокове за доставка са от съществено значение.

Роботиката има редица съществени предимства. Намалява се процента на грешки в работния процес, увеличава се повторяемостта на операциите и практически се осигурява възможност за работа 24/7.

Друга важна промяна е преходът от избягване на риска към по-проактивно мислене. Все повече компании не само реагират на предизвикателствата, но и мислят от гледна точка на дългосрочни стратегии за автоматизация. Това се подкрепя допълнително от нарастващия брой успешни местни референции, които демонстрират ясна възвръщаемост на инвестициите.

В същото време пазарът остава хетерогенен. По-големите, експортно ориентирани, компании обикновено работят при високо ниво на автоматизация, докато малките и средни предприятия често са в ранните етапи на внедряване.

KUKA наблюдава особено силен ръст на интереса към роботиката в следните сектори – доставчици за автомобилната индустрия, електроника и прецизно производство, хранително-вкусова промишленост, логистични и складови решения.

Като цяло може да се каже, че българските предприемачи вече не виждат роботиката като въпрос, а като възможност. Фокусът се е изместил към „как“ и „кога“, а не към „дали си струва“ – ясен знак за нарастваща зрялост на пазара.

– На какво се дължи бурното развитие на роботиката в света през последните години?

– Бързото развитие на роботиката през последното десетилетие е резултат от няколко взаимно подсилващи се технологични и икономически фактора. Заедно те коренно трансформираха както обхвата на задачите, които роботите могат да изпълняват, така и ефективността, с която го правят.

Първият от тези фактори е напредъкът в изкуствения интелект (AI) и сензорните технологии. Съвременните роботи вече не се ограничават до изпълнение на предварително програмирани последователности. Те могат да разпознават обекти и модели, чрез машинно зрение, да се адаптират към променящите се среди и да вземат решения в реално време.

Това е особено важно в области с висока променливост, като логистика или производство на малки партиди стоки. AI позволява на роботите да станат „по-умни“ и да се справят с все по-сложни задачи.

Концепцията за Индустрия 4.0 – пълна дигитализация и взаимосвързаност на производствените процеси – също играе ключова роля. Роботите вече са част от интегрирани системи, които комуникират с машини и системи (Internet Of Things – IOT). Те събират и анализират данни и оптимизират цели производствени процеси. Това позволява интелигентно производство, при което операциите стават по-гъвкави, прозрачни и ефективни.

Друг фактор е недостигът на работна ръка и натискът върху разходите. В световен мащаб липсата на квалифицирана работна ръка, особено за повтарящи се физически задачи, става все по-сериозна. В същото време заплатите се покачват, което увеличава оперативните разходи.

В този контекст роботиката е не само инструмент за ефективност, но и стратегически отговор. Тя осигурява непрекъснато производство, намалява зависимостта от човешкия труд и осигурява по-предсказуеми структури на разходите. За много компании днес въпросът вече не е дали да се автоматизира, а колко бързо да стане това.

В съвременната икономика фирмите имат необходимост от гъвкавост и бърза реакция. Глобалните пазари се променят постоянно, търсенето се колебае, а жизненият цикъл на продуктите се скъсява. Компаниите се нуждаят от производствени системи, които могат бързо да се адаптират и мащабират. Тук идва мястото на съвременните роботика, особено на колаборативните и мобилните роботи. Те са по-лесни за програмиране, по-бързи за преразпределение и рентабилни дори за малки производствени серии. Това бележи голяма промяна от по-ранните поколения роботи, които бяха подходящи главно за статично производство с голям обем.

Трябва да се отбележи, че с развитието на технологиите, цената на роботизираните системи е намаляла, докато производителността и надеждността са се подобрили. Освен това, интеграцията е станала по-лесна, времето за внедряване е съкратено, а възвръщаемостта на инвестициите (ROI) се е подобрила. Това е особено важно за малките и средни предприятия, които преди са се сблъсквали с бариери пред автоматизацията.

Развитието на роботиката не се обуславя от един-единствен фактор, а от по-широка технологична и икономическа трансформация. Интелигентните системи, дигитализацията, предизвикателствата на пазара на труда и необходимостта от гъвкавост заедно създадоха среда, в която роботиката вече не е по избор, а ключово изискване за конкурентоспособност.

– Ще измести ли роботът човека от производствените и складови дейности в близкото бъдеще?

– Не – роботите няма да заменят напълно хората; по-скоро ще ги допълнят. Целта на роботиката не е да елиминира работни места, а да поеме задачи, които са опасни, монотонни или физически взискателни.

Същевременно се появяват нови видове работни места, като например програмиране на роботи, поддръжка и системна интеграция. Технологичният прогрес не е свързан с елиминиране на работата, а с нейното трансформиране.

KUKA вярва, че бъдещето няма да принадлежи изключително на роботите или хората, а на тяхното сътрудничество, където автоматизацията позволява на хората да се съсредоточат върху дейности с по-висока добавена стойност.

– Какви са основните тенденции в развитието на съвременната роботика?

– Според KUKA, няколко тясно свързани тенденции оформят съвременната роботика и фундаментално трансформират производството и логистиката. Една от тях е възходът на колаборативните роботи (коботи). Те са проектирани да работят безопасно заедно с хора без защитни огради. Като техни предимства може да откроим бързото внедряване и лесно програмиране, по-ниските инвестиционни изисквания и висока гъвкавост при изпълнение на задачите. Недостатък е по-ниската скорост, с която изпълняват операциите – до 200 мм/секунда, но това се дължи на строгите изисквания за безопасност при съвместна работа с хората. Коботите са особено популярни сред малките и средни предприятия с разнообразни производствени нужди, но трябва да се има в предвид, че те не могат да вдигат големи тежести.

Друга тенденция, която се наблюдава е развитието на мобилната роботика и автономните мобилни роботи (AMR). Така роботиката вече не се ограничава само до фиксирани инсталации. AMR навигират самостоятелно в динамични среди, избягват възможните препятствия и оптимизират потока на материалите. Те са особено приложими в логистиката, позволявайки гъвкави и мащабируеми интралогистични системи.

Като трета тенденция, която може да очертаем, е автоматизацията, задвижвана от изкуствен интелект и машинното зрение. Изкуственият интелект значително разшири възможностите на роботите, а с машинното зрение те могат да работят в неструктурирана среда, да разпознават обекти с различни форми и размери и да се адаптират в реално време.

Това позволява приложения като bin picking (откриване и взимане на детайли хаотично разположени в контейнер) и автоматизирана проверка на качеството.

– Как роботите подобряват гъвкавостта на фирмите?

– Гъвкавостта е ключова в съвременното производство. Компаниите се нуждаят от лесно реконфигурируеми производствени линии, модулни решения за автоматизация и рентабилно производство на малки партиди. Тук роботите играят критична роля поради своята адаптивност и възможност за препрограмиране.

Трябва да изтъкнем и навлизането на цифровите близнаци, които създават възможност за производство, управлявано от данни. Цифровите близнаци са виртуални копия на физически системи. Те позволяват на компаниите да симулират производствени процеси, да оптимизират движенията на роботите и намаляват риска преди внедряването им.

Анализът на данните позволява оптимизация в реално време, подобрявайки ефективността и времето за непрекъсната работа.

В последно време роботите стават все по-лесни за ползване. Те са оборудвани с интуитивни интерфейси, графично/drag and drop програмиране и позволяват по-лесна системна интеграция. Това намалява нуждата от високоспециализирана експертиза и разширява достъпността.

Съвременната роботика се движи от интелигентност, мобилност и гъвкавост. В KUKA виждаме една ясна посока – роботите стават все по-интегрирани, лесни за ползване и адаптивни. Това прави автоматизацията достъпна не само за големи предприятия, но и за по-малки компании.

– AMR стават все по-популярни в Западна Европа, но в България те все още са някаква екзотика. Защо? Само цената ли е това, което спира тяхното навлизане на пазара?

– Българските компании са с по-ниски нива на зрялост в автоматизацията. Местният опит и експертиза в тази област са ограничени. Съществуват предизвикателства при адаптирането на съществуващата инфраструктура и процеси за работа с роботи. Това очертава едни предпазливи инвестиционни нагласи в тази насока.

Тенденцията обаче е ясна -: тъй като българските компании все повече осъзнават ползите от ефективността и гъвкавостта на AMR, се очаква внедряването им да се ускори през следващите години.

– Засега хуманоидните роботи са все още атракция. Кога, по вашите предвиждания, те ще станат обичайни колеги на работниците в производството и склада?

– Самата хуманоидна форма не е решаващ фактор – важното е дали роботът предоставя реална индустриална стойност. Много от възможностите, често свързвани с хуманоидните роботи (мобилност, работа с две ръце, гъвкавост), вече са налични днес в други роботизирани решения. Не е необходимо роботът да следва човешката форма, за да се движи. Ако това става по пода на производствено помещение или склад, по-подходящо е той да е на колела или на релса, тъй като това му дава по-голяма стабилност при извършване на операциите.

Хуманоидните роботи постепенно ще се появяват във все повече приложения през следващите години, но не като самостоятелни решения. Вместо това, те ще бъдат част от по-широка роботизирана екосистема (напр. автономни мобилни манипулатори). В много случаи класическият робот с „човешка форма“ няма да бъде оптималното решение.