Кои са водещите фактори, трансформиращи SCM индустрията, според анализ на Арно Куюмджиян, съосновател и президент на Българска асоциация снабдяване (БАС)?
Рубриката SUPPLY CHAIN MANAGEMENT се осъществява с помощта на Българска асоциация снабдяване (БАС).
Веригите на доставки са гръбнакът на световната търговия. Те гарантират, че стоките и услугите се движат безпроблемно между пазарите. През настоящата и в следващите години веригите на доставки ще бъдат изправени както пред възможности, така и пред предизвикателства, които изискват внимателен анализ.
2025 година поставя веригите на доставки в центъра на значителна трансформация. Глобалните предизвикателства, като икономическа и геополитическа нестабилност, кризи, климатични промени и технологични иновации оформят новата реалност в нашия все по-бързо променящ се свят. Въз основа на най-новите публикации и проучвания за перспективите в снабдяването, както и на панелните дискусии на наскоро провелата се национална конференция на лидерите в снабдяването (Supply ChAIn 2025) тази статия обобщава шестте водещи тенденции, които ще определят бъдещето на снабдителните вериги.
- Изкуствен интелект
Навлизането на изкуствения интелект (ИИ) е безапелационен лидер във всички изследвания за това, кои са тенденциите в управлението на веригите на доставки за 2025 г. Ако допреди само две-три години ИИ изглеждаше тема от бъдещето, занимаваща предимно технологичните експерти, днес той трансформира операциите във веригите на доставки с впечатляваща скорост и може да се каже, че се утвърждава като тяхна движеща сила. От машинното обучение до невронните мрежи и роботиката ИИ позволява по-интелигентно управление на доставките чрез оптимизиран избор на доставчици, подобрено управление на запасите и прогнозиране на потреблението и неговите флуктуации, автоматизиран контрол на качеството и още множество най-разнообразни приложения. Той улеснява анализирането на големи обеми от данни и управлението на все по-сложни процеси. Технологии, базирани на ИИ, като колаборативни роботи (cobots), компютърно зрение (computer vision) и добавена реалност (augmented reality) автоматизират задачи, подобряват качеството и повишават сигурността във веригите на доставки. ИИ вече не е само иновация, а необходимост. Компаниите, които инвестират в собствени ИИ решения или използват платформи с вградени интелигентни функции, ще отчитат значително по-добри показатели по отношение на точността на доставките, оптимизацията на разходите и способностите за адаптация. Очаква се именно тези организации да определят стандартите за ефективност в бъдещето на индустрията.
- Преход от ефективни към резилиентни вериги на доставки
Кризите от последните години доведоха до преоценка на just-in-time модела („точно навреме“). В съвременния свят компаниите все повече инвестират в резилиентност (устойчивост при срив – виж статията „Резилиентност на веригите на доставки“ в бр. 2/2025 г. на сп. ЛОГИСТИКА) и адаптивност дори за сметка на краткосрочната оперативна ефективност. Според проучване през 2020 г. на McKinsey Global Institute „Устойчивост на риск и възстановяване на баланса в глобалните вериги на стойността“ (Risk Resilience and Rebalancing in Global Value Chains) 93% от глобалните мениджъри планират да увеличат резилиентността на веригите на доставки, а 44% биха го направили дори за сметка на краткосрочно увеличение на разходите. Приоритетите се изместват от ефективни вериги на доставки с минимизирани разходи към диверсифицирани, гъвкави, адаптивни и еластични вериги на доставки, способни бързо да се преконфигурират в моменти на криза.
Резилиентността включва способността на веригата на доставки да предвижда, реагира и да се адаптира към сътресения в реално време. Основни характеристики на резилиентните вериги на доставки са гъвкавост на партньори, работна сила и производствен капацитет, наличие на стратегически резервни ресурси (финансови, производствени, човешки, материални), изградени дългосрочни отношения на сътрудничество с партньорите във веригата на доставки, правилно управление на риска, плановете за реакция при кризи (Contingency Planning), видимостта във веригата.
Компаниите с по-висока резилиентност демонстрират не само способност за по-бързо възстановяване от сривове, но и за превръщане на кризите във възможности. Такива компании често създават конкурентно предимство чрез устойчиви практики и доверие от клиенти и партньори.
- Устойчивост и отговорен бизнес
Компаниите все повече се стремят към устойчиви бизнес практики, намалявайки въглеродния си отпечатък чрез екологични стратегии. Рециклируемите опаковки, използването на електрически транспортни средства и прилагането на принципите на кръговата икономика стават основни приоритети. Стремежът към намаляване на въглеродния отпечатък на веригите на доставки вече е не само корпоративна отговорност, но и дава конкурентно предимство.
Въпреки това през 2025 г. се наблюдава промяна в подхода на Европейската комисия към устойчивостта и Зелената сделка. В отговор на критики от бизнеса и опасения за конкурентоспособността ЕК предлага облекчаване на някои регулации, свързани с устойчивостта. Целта е намаляване на административната тежест върху фирмите и повишаване на тяхната конкурентоспособност. Освен това ЕС възнамерява да оттегли някои от планираните ESG регулации след интензивна критика, че правилата възпрепятстват усилията на ЕС да се конкурира със САЩ и Китай. Тези действия отразяват стремежа на ЕК да балансира между амбициозните климатични цели и необходимостта от поддържане на икономическата стабилност и конкурентоспособност на европейските компании.
- Дигитализация, автоматизация и анализи на големи данни
Съвременните вериги на доставки изискват оперативна свързаност и видимост в реално време. Автоматизацията, IoT устройствата, дигиталните близнаци и анализите на големи данни играят решаваща роля в посока ефективност и предсказуемост. Тези технологии осигуряват пълна проследимост, оптимизация на маршрути, прогнозиране на кризи и динамично управление на запасите. В управлението на веригите на доставки навлизат платформи, които обединяват данни от множество източници (сензори, ERP системи, логистични доставчици) и ги превръщат в оперативна информация чрез аналитични инструменти. Компаниите, които могат да действат въз основа на данни в реално време, демонстрират по-висока адаптивност и съответно по-висока успеваемост и рентабилност. Това е особено важно при работа в среда на чести смущения, като недостиг на ресурси или прекъсвания на транспортни маршрути.
Разгръщането на дигитализацията носи със себе си и множество предизвикателства. Киберсигурността придобива все по-голяма важност в корпоративното управление. Наличието на множество дигитални платформи в компаниите поставя въпроса за тяхната оркестрация, така че служителите лесно и бързо да се ориентират в нарастващия информационен поток. Сериозен проблем е и различното ниво на дигитализация на участниците в една верига, което затруднява тяхната дигитална свързаност, а оттам и съвместната им работа.
- Преход от глобализация към локализация
Моделът на глобализация, доминиращ десетилетия наред, се преоценява от редица компаниите в последните години. Все повече от тях насочват производството и снабдяването си по-близо до пазарите на потребление (т.нар. nearshoring). Очертава се ясна тенденция на регионализация на веригите на доставки, тоест снабдяване „от региона за региона“ и намаляване на зависимостта от други географски зони. Целта е намаляване на риска, транспортните разходи и времето за доставка. Преходът към локализация се задвижва както от икономически, така и все повече от геополитически фактори. Много правителства създават стимули за местно производство, както и защитни механизми срещу външни зависимости. В контекста на засилващата се протекционистка политика и сривове в глобалните логистични мрежи локализацията се превръща в основна стратегия за резилиентност на веригите на доставки.
Важно е да се отбележи, че пълна локализация, особено в индустриите, зависещи от доставките на електронни компоненти, чипове и редкоземни елементи (където Китай контролира до 70% от добива и 90% от производството), не е възможна, а и не е съвсем препоръчителна (да не забравяме принципа за „всичките яйца в една кошница“).
- Готови за бъдещето човешки ресурси
Недостигът на квалифицирана работна ръка е нарастващ проблем в логистичния и производствения сектор. Развитието на технологиите изисква нови умения, но съществува разминаване между наличния човешки капитал и необходимите компетенции. Компаниите все по-често инвестират в работна сила, подготвена за бъдещето (future-ready workforce), като създават вътрешни програми за преквалификация, сътрудничат с образователни институции и изграждат култура на учене през цялата кариера. Гъвкавите хибридни модели на работа, използване на дигитални инструменти за обучение и създаване на вътрешни академии са само част от решенията. Освен технически умения, на преден план излизат и „меките умения“. Според доклад на Световния икономически форум основните качества, които ще са необходими на служителите в следващите години, са технологична компетентност, използване на изкуствен интелект и анализи на големи данни (Big Data Analytics), креативно и аналитично мислене, любознателност и учене през целия живот, устойчивост, гъвкавост и адаптивност, емпатия и кооперативност.
Тук можем да направим връзка с първата тенденция, разгледана в статията (навлизането на изкуствения интелект), като цитираме Дженсън Хуанг, главен изпълнителен директор на Nvidia: „Вие бихте загубили работата си не заради изкуствения интелект, а защото ще ви измести някой, който ползва изкуствен интелект. Вашата компания ще загуби бизнеса си не заради изкуствения интелект, а защото ще бъде изместена от такава, която ползва изкуствен интелект.“
Заключение
2025 година е повратна точка за глобалните вериги на доставки. Успешни ще бъдат онези организации, които не просто адаптират технологии, а стратегически пренастройват веригите си за по-голяма гъвкавост, резилиентност и ефективност. Изкуственият интелект, всеобхватната дигитализация, киберсигурността, резилиентността, устойчивостта, локализацията и човешките ресурси се очертават като основни опори на новата парадигма за веригите на доставки. Предизвикателствата са значими, но и възможностите са по-големи от всякога. Бъдещето на снабдителните вериги ще бъде дефинирано не от онези, които най-добре копират миналото, а от тези, които най-смело преосмислят бъдещето.
Арно КУЮМДЖИЯН
Статията е достъпна и в брой 4 на списание ЛОГИСТИКА – печатно и онлайн.
Рубриката SUPPLY CHAIN MANAGEMENT се осъществява с помощта на Българска Асоциация Снабдяване (БАС).
